Човек не умира, Човек се прибира у дома
Човек не може да почине, даже и в случай че той желае това поради любовта си към други хора. Човек не умира, Човек се прибира вкъщи. Там, където е роден.
Това стартира в ранното детство, когато възприемаме света не подобен, какъвто е. Като че ли през тежките окови на действителността се вижда напълно друго благополучие – същинското.
Радост от вкъщи се познава не по мириса на родните стени, а по драскулките на прелестната Вселена, вълнуваща сърцето, която постоянно желае да се прибере вкъщи. И тогава разбирате, че живеете много от дълго време в свят, който ви е непознат.
Където може и да има положителни хора, само че това не трансформира нищо. Вашият живот – това е път, пред него е Звезда, а вие очаквате срещата с нея. С наближаването й у вас изгаря всичко излишно, което сте съумели да придобиете по пътя. Така че човек в никакъв случай не умира, той се прибира вкъщи.
Само едно нещо може да вълнува душата му – насладата от срещата с обичаните хора тук, които остават самотни без него. Но това е краткотрайно възприятие. Тук всичко отминава, от време на време даже без да стартира. А Любовта постоянно остава, тъй като тя е от Вечността, откъдето сте и вие.
Тайша Абелар. „ Магическия преход “
